Няма нужда от доказателства, че положението на кюрдите в Иран не се е променило. Нещо повече. Някои режими подкрепяха кюрдите извън границите си, като същевременно поддържаха политиката на заглушаване на кюрдите в рамките на собствените си държави. Подкрепата на сирийския режим за Абдуллах Йоджелан в борбата му срещу турските власти не накара Дамаск да промени политиката си към своите кюрди. Преди години Ердоган направи извънредно изявление от иракски Кюрдистан, заявявайки, че „времето за пренебрегване на правата на кюрдите е приключило“. Днес турските сили напредват, за да създадат предпазен пояс, с цел да изтласкат кюрдите далече от границите си. Анкара забравя, че този вид победа над кюрдите не прави нищо друго, освен да създава нови сблъсъци при променящи се условия.

Веднъж бившият иракски президент Джалал Талабани се опита да убеди външния министър на Садам Хюсеин Тарик Азиз, че кюрдите имат стари права в Киркук, които трябва да бъдат спазвани. Последва мълниеносен отговор: „Нямате никакво право да плачете за Киркук, така както арабите оплакваха Андалусия хиляда години“. Чрез операцията в Африн (част от кюрдския планински регион) регионът става свидетел на нова глава в сирийската война. Не войните премахват причините за конфликт и не разкъсването на карти формира решение. След разгрома на ДАЕШ регионът е изправен пред по-сериозни и по-дълбоки конфликти. След месеци на наказание на иракските кюрди, ето че сега Турция наказва кюрдите в Сирия.

„Никой не е приятел на кюрдите освен… планините“.

Автор:

Аш-шарк ал-Аусат

Източник: news.bg