editor 21/05/2018
Шави реши да изрази всички емоции, които го връхлитат, след като стана ясно, че Андрес Иниеста напуска Барселона, на „белия лист“. Представяме Ви  трогващото писмо, което легендарният футболист на каталунците написа на своя съотборник, с когото играха заедно толкова много години.

Все още си спомням първия път, когато видях Андрес Иниеста да играе. Бях в юношеския отбор, а той бе при по-малките. Тогава някой от клуба ми каза: „Шави, тук има едно момче, което ще бъде най-добрият футболист. Освен него има още един – Тройтеро, който много прилича на Марио Росас, докатоАндрес доста напомня на теб„.

Когато го видях на терена, си казах: „Какво точно се случва? Това момче изобщо не играе като мен, както казват. Различен е„. Този играч притежаваше повече креативност, дриблираше по-добре, освобождаваше си по-големи пространства, за да пресече топката. Този стил бе доста непознат за мен, защото аз играех като четворка. Като Пеп по негово време или като Бускетс в момента. Докато той можеше да бъде четворка, осмица, дори 10… За толкова млад играч изглеждаше като абсолютен експерт, най-вече заради начина, по който позиционираше тялото си пред да получи топката. Използваше и двата си крака, за да играе. Нещо, което сега може и да ви изглежда нормално, но по онова време си беше направо революционно. Можеше да контролира кълбото с десния си крак, докато вече се готвеше да нанесе удар с другия.

Това, което ме изненада най-много в него е, че успяваше да манипулира топката с тялото си, без дори да се налага да я докосва. Беше истинско представление да го наблюдаваш как играе. Той дори не се замисляше за това, което прави… Изглеждаше толкова естествено.

Андрес винаги играеше с високо вдигната глава и никога не изпускаше притежанието на топката. По тази концепцията работихме дълги години с Джоан Вила, но на Иниеста просто му идваше отвътре. Често си мислех: „По дяволите, той е четири години по-малък от нас, но има вроден талант“.

За мен Андрес е най-талантливият играч в историята на испанския футбол, който някога съм виждал. Просто е зрелищно талантлив.

Ако трябва да говорим и за това какъв е като човек – възхитителен във всяко едно отношениеДобър пример е, състрадателен, отборен играч, истински победител и лидер на терена и винаги иска топката. Не знам дали хората осъзнават какво всъщност означава това… Много от играчите не се стараят да поискат топката, тъй като ситуацията е прекалено трудна, но не и Андрес. Той я обичаше и когато останалите си мислеха: „Не, моля те, не я давай на мен“, той идваше до мен и казваше: „Хайде, подай ми я, моля те“.

Това е като благословия за неговите съотборници, защото това означава да си истински лидер. Може би тих такъв, но лидер в истинския смисъл на думата.

 

Винаги съм бил човекът с пасовете, но до себе си имах нужда от играчи като Андрес, Лео и Буси. Те са най-добрите партньори, които някога съм имал. Винаги ми даваха някаква опция, независимо колко зле беше положението. Наистина не знам как го правеше, но Андрес винаги се появяваше в най-точния момент. Никога не ни се е налагало да си говорим на терена. Той не ми казваше къде е, но аз просто знаех. Разбирахме се повече от чудесно, след като играхме заедно повече от десет години, затова нямаше нужда от комуникация. Именно неговият език на тялото бе най-добрата такава. Случваше се понякога да гледаме дадени мачове и да се чудим как сме успели да направи някои неща. Неща, които бяха доста невъзможни. Но нищо не изглеждаше невъзможно за него, когато играеше футбол. Можеше да се движи на зиг-заг, да подава и същевременно да ускорява и то с почти перфектен баланс.

Беше еднакво щастлив, независимо дали се намираше на халфовата линия или на крилото. Той просто е учител, истински учител…

Забелязал съм, че хората бяха останали с впечатлението, че Иниеста не е силен. Мислеха си, че е прекалено малък, крехък и слаб. Но това не е вярно. Когато използваше тялото си, защитниците нямаха никакъв шанс срещу него. Той беше силен, много силен… Само погледнете колко мача има зад гърба си.

В крайна сметка, важна е нагласата му, защото беше силен в лошите моменти, за които хората дори не са предполагали, че съществуват. Не му беше лесно да е далеч от семейството си и ако го попитате и сега за това, ще каже, че е направил огромна саможертва, но тя определено си е заслужавала.

Кой изобщо можеше да предполага, че всичко ще завърши така? Няма гаранции. Точно това прави всичко още по-трудно и пътят не е никак кратък. Защото всеки човек очаква да се провали, но той не се предаваше и именно това го доведе до позицията му днес. Андрес е човек, който си има собствен ангел пазител. Не ме питайте как знам, просто има. Той е като Икер Касияс. Останалите от нас просто не притежават такъв. Те обаче имат, защото в точния момент са способни да отбележат печелившия гол или да направят решаващото спасяване.

 Изживял съм всичко с Иниеста по време на нашето време в Барселона и в националния отбор. Спомням си както „Стамфорд Бридж“, така и Йоханесбург. Припомнете си какво се случи на Световното първенство, дори изгледайте мача, ако имате време, не просто самия гол. Ще осъзнаете какво всъщност стори Андрес тогава. Хората често може да питат дали точно той е отбелязал, а не някой друг, но просто това може да го стори само някой с ангел, който бди над него. Това е Иниеста.Спомням си много добре и тези, които казваха, че не трябва да играем заедно.

Това е Барселона – клуб, който е пълен със спорове, но наистина се почувствах зле заради него, защото имам нужда от хора до себе си, които ме разбират. От такива, които са технически способни, а не просто физически добре подготвени. Разбира се, че силните играчи са важни, но погледнете Андрес, Лео и Буси. Мразех споровете, в които хората казваха, че Барса се нуждае от мускули… За какво, по дяволите, говореха?

Най-важният мускул, който ти е нужен, за да играеш футбол, е умът, както казваше Йохан Кройф.

И двамата сме много тихи и може би затова толкова си пасваме. Обичаме тишината, а оставяме впечатленията за изявите ни на терена. Ако клубът реши да подпише с трима нови играчи, тогава чудесно. Ще покажа на тези копелета, че няма да им отстъпя с нищо, дори и да струват 250 милиона песети. Ще докажа, че мога да бъда играч на Барселона. Точно тази настройка имаше Андрес, когато още беше млад, както и Бускетс, когато се бореше с Яя Туре за мястото си.

Всеки, който си мисли, че няма как да успее, има точно две опции пред себе си: да се бори със зъби и нокти, както всички ние правихме, или да се отдаде на заблуждението, че никога няма да получи този шанс.

Спомням си какво се случи точно преди Световното първенство в Южна Африка. Тренирахме и от нищото чухме как Карлес Пуйол крещи „Нееееее…“. Не осъзнавах какво се случва, докато не го видях да напуска терена със сълзи на очите. Той тъкмо се бе възстановил от една контузия и ето, че вече получи нова… Имаше съмнения дали изобщо ще успее да вземе участие на Мондиал 2010, но в крайна сметка отиде, именно заради това, че не се предаде.

Никога няма да забравя и дискусията в съблекалнята след Суперкупата в Монако, когато спечелихме с гол на Педро.

„Андрес, имаме нужда от теб. Тук ти си много важен, много, много важен. Барселона не може да си позволи да не играеш. Наистина се нуждаем от теб. Ти си различен и когато не си с нас, това ни коства наистина много. Повярвай, Андрес, моля те, повярвай ни, защото ти казваме истината“.

Виждахме, че Андрес не е на добро място, доста негативни неща се бяха случили през последните месеци. Но с помощта на семейството му, всичко си дойде на мястото и той отново показа тази силна страна, която има.

Понякога си мисля, че Андрес Иниеста може да бъде описан като играч, който използва много прости думи. Той прави всичко с такава лекота, че изглежда наистина лесно и това залъгва хората, че те също могат да го направят. Но това е лъжа! Никой не може да играе по начина, по който той го прави. На терена, просто е различен, трансформиран. Именно там може да видите истинската му същност, естественото му състояние. Ако не е с топката, то той не е щастлив. Наистина не мога да си спомня мач, в който не е бил на ниво. Никога не съм го чувал да повишава тон, никога. Когато се оплаква, го прави с уважение. Когато спори, никога не крещи, просто поставя отбора пред собствените си желания. А това не е никак лесно, защото всеки играч има его.

За пример мога да дам финалът на Шампионска лига през 2006 година, когато бях контузен. Той бе нагърбен със задачата да играе като дефанзивен халф, както в Лисабон, така и в Милано. Какво невероятно представяне имаше тогава… Достигнахме до финала, но Рейкард не го постави в титулярните 11. Когато разбрах веднага говорих с Пуйол: „Как така Андрес не играе? Защо не играе? Не играе, той не играе…“. Карлес просто ме погледна и не спираше да ми повтаря: „Не знам, не знам…“. Истината е, че никой не знаеше, нито пък разбираше това решение. Иниеста имаше доста ключова причина да сме на финала, за да не играе, но се появи през второто полувреме на срещата. Точно тогава всичко се промени. Отново вкара нещата в ред при нас. Заедно с Ето’о и Ларсон направиха разликата на терена. Сигурен съм, че вътрешно е бил бесен, но първата му мисъл беше да помогне на отбора си. Именно този гняв му помогна да бъде още по-полезенПочти убеден съм, че всеки друг играч би се предал, но той не го направи. Дори не каза и дума… Просто демонстрира на терена защо треньорът беше направил грешен избор. Ето това е Андрес.

Сега, когато може да се каже, че съм доста далеч от елитния футбол, осъзнах колко важно е да играеш на високо ниво. Оценявам какво означаваше това да представлявам Барселона. Когато той си тръгне съм сигурен, че също ще разбере думите ми. Спечелил е всичко, играйки повече от невероятно, уважавал е всички и светът му се възхищава. Тръгва си по начина, по който трябва да го направи. Никой не би казал и една лоша дума за него. Много скоро ще осъзнае какво точно е постигнал в кариерата си и какво е означалото всичко. Ще покаже на всички, че отново са сгрешили за него, но точно това е Андрес…

Източник: topsport.bg

Коментари: