editor 22/05/2018
Можеше ли без това самоунижение на България? Можеше. Но Румен Радев явно не знае как да говори с Путин като Президент с Президент. Той очевидно се преживява като гузен просител. Не получи нищо освен презрение. И побърза да обяви руското презрение за българска победа.

 

Как можеше това да не стане? Елементарно:

Да поясним с един хипотетичен пример.

Допускаме (напомням, чисто хипотетично), че България има икономическа изгода от засилване на икономическите отношения с Русия. (Повторението в курсив е смислово задължително – за да подчертаем, че хипотетичната изгода, която се цели с развитието на икономическите отношения, е именно икономическа, а не например политическа изгода).

Президентът на България отива при президента на Русия и по същество му казва следното: „Според нашата преценка, ако направим това и това, и двете ни страни ще спечелят икономически. Съгласни ли сте с тази преценка? Ако да, да го направим!“

Президентът на Русия има три принципиални опции: да каже „да“, „не“ или „да, условно“. Ако условията са икономически и се свеждат до това как да се делят печалбите от начинанието, те са въпрос на уточняващ пазарлък, при който, ако не се стигне до взаимоизгоден компромис, страните се разделят до следващия проект. Ако обаче поставените условия са политически, президентът на България става и казва: „Аз дойдох с икономическо предложение. По много причини (примерно, следствие от това, че България е член на НАТО и на ЕС), аз няма да обсъждам сега политически теми. Обвързването на икономика и политика никога не води до добро. До нови срещи!“ И си излиза.

Отново уточнявам: това е по същество. Иначе, ако реално каже това, тонът ще бъде грубиянски и, в тези обстоятелства, непредизвикан и провокационен. Но нали казахме, че той отива там да прави икономически предложения, не политически провокации. В резултат, България губи президентските пътни и дневни. Но запазва достойнството си. Защото препотвърждава статута си на държава, независима от Русия.

Какво се случи на практика?

Президентът на България сам си пред-постави политически условия по следната схема:
– Ние искаме да развиваме икономически отношения с вас.
– Съгласете се, защото имаме такива традиционно добри политически отношения!
– Вярно, напоследък те се поразвалиха по наша вина, но самото ми това идване на крака при вас и самото ми това скромно искане са обещание, че ние ще се поправим!
– Ако не стигам аз, служебното олицетворение на Република България, идването на крака и искането ще го повтори и служебно представляващия българската власт.

В отговор президентът на Русия казва:
– Нашите политически приоритети са следните: …
– За икономика все едно че не сте говорили.
– Да заповяда и премиерът ви, да чуем той какво ще каже и как ще го каже, пък тогава ще видим…

Господарски-презрително? Да. Унизително? Да. Но той само доунижава самоунизилия се.

Приятно ни е да се смеем – кой добродушно, кай злорадо, на „особеностите“ на руснаците при риболова и водкопиенето. А нашите балкански „особености“? Примерно тази, че честна и открита сделка не съществува, че за да не излезеш бълък, винаги трябва да излъжеш в нещо контрагента си, а за тази цел да приспиш вниманието му – с фалшиво обяснение в любов и уважение, например? Или с декларации за „вечна дружба“ в живковски дух – който все не ни оставя на мира, или ние не го оставяме, на държавно и народно равнище? Или с нови политически обещания, които, надяваме се, няма да спазим, за да не се смразим с Европата?

С какъв ли смях посрещат руснаците тия ни „особености“? С добродушен? Съмнявам се. А вие?

Политреплика от Деян Кюранов

Източник: dnevnik.bg

Коментари: