editor 25/05/2018
Посещението на президента Румен Радев в Русия, срещите му с президента Владимир Путин и премиера Дмитрий Медведев, както и предложенията му да се строят АЕЦ „Белене“ и нов газопровод до България през Черно море бяха отразени изключително като кратки новини от събитията. Малкото коментари се появиха по периферни издания с приблизително едно и също послание – българите, които ни предадоха, опитват сега да поправят грешката си, но от Радев не зависи почти нищо в управлението на държавата, а и ние вече им нямаме доверие.

 

На този фон се откроява коментарът за РИА „Новости“ на Виктор Мараховски, който още преди българската делегация да отпътува от Сочи написа, че визитата на президента е потвърдила, че Русия е нанесла „удар по глобалната йерархия“ и „принуди европейците да приемат страшното“.

Мараховски е външен, но редовен автор на агенцията, която е част от холдинга „Россия сегодня“, създаден за разпространяване зад граница гледната точка на Кремъл. Статиите му са със заглавия от типа на „Европейски медии: Русия стана последната надежда на Запада“ и „Американките са твърдо решени да сложат край на световната лидерска позиция на САЩ“.

„Дневник“ избра основните моменти от текста, за да представи на читателите си как продължават да гледат на България в определени среди в Москва и как визитата на българския президент се представя като доказателство, че Русия е разрушила „глобалната йерархия“ на американското и западно господство.

С характерния си тон Мараховски обявява в началото на коментара си, че президентът Радев „неочаквано се открои в колоната от чуждестранни ръководители, пристигащи в Сочи“, и че интересното не са призивите му за енергийните проекти. А това, че те идват само няколко години след като „България героично се отказа от АЕЦ „Белене“ (за което ни плати над 600 милиона евро) и смело показа европейска и натовска солидарност, отрязвайки се от „Южен поток“ (и отказвайки се по приблизителни изчисления от половин милиард долара годишно)“. (Бел.ред. – макар да се подготвяше 15-годишен период без плащания за България от транзита, възможните приходи за българския бюджет от този проект така и не са обявявани официално, поради което спекулациите се движат от стотици милиони до 3 милиарда долара годишно; потенциалната сума едва ли щеше да надхвърли 70-90 милиона долара след 2030 г., и то при пренос на невероятните над 63 млрд. куб. м газ годишно).

„Та ето всички, които направиха това „с гордост“ по думите на Радев, са същите български чиновници, които сега отново искат да дружим. Въпросът е какво толкова се случи за три години и половина с младата европейска демокрация, та целият ѝ елит взе че се засрами от онова, от което доскоро се гордееше“, пита авторът.

Според него през 2014-2015 г. в Европа масово смятали, че Русия е натикана в ъгъла заради наглостта си в Украйна, че тя послушно ще продължи да пренася газ през Украйна и не е изключено да предаде Крим на НАТО и да плаща репарации.

„Не че България се радваше от това. Не, нямаше никаква радост от това, че страната, мечтаеща да стане газов хъб, не стана нищо. Никакво разбиране, че родината ти остава в безнадеждната периферия на военно-политическия блок и от нея с дивашки темпове ще продължи да бяга всичко младо и перспективно.

Но националните елити от времето на „глобалния Фукуяма“ са интересни именно с това, че се научиха да живеят и да се радват в състояние на безнадеждност. Да, живееш в периферията. Да, населението ти намалява. Да, всички решения ги взимаме ние, но можем само да се подредим в глобалната йерархия на Белия господар, проявявайки покорност и усърдие. Но, първо, нищо не можеш да направиш. И, второ, Белият господар не обръща внимание на онези, които са покорни и усърдни. А значи можете да си стоите там, където ви е мястото, и поне да градите лични планове за бъдещето.

Затова българското ръководство, без да се замисли, се отказа и от „Белене“, и от „Южен поток“. Не защото не му трябваха пари, а защото много добре усвои философията по принципа „По-добре синигер в ръката, отколкото орел в небето“ и „Щастието идва с това да не дразниш началството“. И се гордееше с това, че е успяло да нанесе на страната си вреда не просто покорно, а демонстративно – показвайки солидарност и жертвоготовност. Защото лично на всеки министър или депутат, участвал в процеса, се отчиташе покорността и се откриваше възможност за бъдеща кариера в структурите за управление на света. В ЕС, НАТО, ООН или дори в корпорации – много са възможностите (да не забравяме, че такова ненормално количество международни организации бяха нужни и за това да бъдат поощрявани и устройвани националните елити).“

Тук авторът стига до откритието какво се е променило спрямо 2014 г. и то е, че „елитите на малките държави изведнъж установиха, че йерархията, на която се кълняха във вярност, съвсем не е толкова глобална, може би дори се разпада и вече не е ясно на коя точно част да се кълнем. Както и какво ще се случи, ако днес се закълнат на едни, а утре вземат връх други?“

Затова със скърцане на зъби тези елити започнали да си спомнят „екзотичното, забравено и дори плашещо понятие „национален интерес“, допълва Мараховски за читателите на РИА „Новости“. „И логично в процеса на спомняне за суверенитета несъстоялите се послушници на Глобалната Империя на Белия господар неочаквано за себе си се оказват в Русия“, която била ликвидирала глобалната йерархия.

„Разбира се, малко срамно е да признаваш, че многократно стъпкваната Русия, над която в източноевропейските столици доскоро беше модерно да се надсмиваш, се оказа права. (…) Но щом германската преса пише за канцлера Ангела Меркел, че „докато американският президент разтърсва света, тя се обръща към стабилен партньор като Русия“, то няма от какво да се срамуват елитите на малките държави“, е заключителното внушение на Мараховски.

Източник: dnevnik.bg

Коментари: