editor 17/01/2019
На 17 януари православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики /Антоновден/, първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм. Животът му минава в пост и молитва. В 20-годишното му усамотение в пустинята при него идвали страдащи и болни хора, с които светецът беседвал с часове. Днес мощите му се намират във Виена.

Според народните вярвания празнуването на Антоновден е задължително, за да се предпазим от болести.

На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата и шарката.

Антоновден е наричан още и ЛелинденЧумин ден – празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече „лелята“ – чумата. Често наричат светците „бащи на чумата“, тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за жените: не се докосва вълна – защото се смята, че във вълната спи чумата; не се вари боб, леща, царевица, варива – да не се разболяват децата; не се плете и шие.

По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве, а една оставят на тавана за „лелята“.

Традиционно на трапезата присъства содена питкатутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите

Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.

Източник: dariknews.bg

Коментари: