editor 19/01/2019
В Черно море има 3 вида китоподобни: Афала, муткур и обикновен делфин.

 

Защита: И трите са защитени от Закона за биологичното разнообразие – националния закон, който транспонира за България европейските природозащитни директиви (за местообитанията и за птиците), които определят правилата за опазване на европейското природно наследство чрез мрежата „Натура 2000“.

Как се различават – външни белези:

Афала (бутилконос делфин, Tursiops truncatus ponticus):

Афала, китоподобен вид, защитен от „Натура 2000“

Гръбният плавник на афалата е голям и триъгълен, наклонен назад. Афалата е вписана в Червената книга на България като „уязвим“ вид.

Муткур (Морска свиня, Phocoena phocoena relicta)

Муткур, китоподобен вид, защитен от „Натура 2000“

Гръбният плавник е нисък и заоблен. Зъбите са странично сплеснати, а не конични, както при другите делфини. Той също е вписан в Червената книга като „уязвим“.

Обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus):

Обикновен делфин, китоподобен вид, защитен от „Натура 2000“

Гръбният плавник на обикновения делфин е триъгълен и слабо извит назад. Обикновеният делфин е „незастрашен“ вид.

Природозащитен статут

И трите вида черноморски китоподобни са определени като ендемични подвидове – тоест, поради сравнително изолираното си местообитание, те не се намират другаде. Всеки от тях е обект на защита от българските зони от „Натура 2000“ по силата на Закона за биологичното разнообразие.

Защо са защитени: Според експерта на сдружение „Зелени Балкани“ Димитър Попов, „основните заплахи са:

– след дълги години комерсиален улов на китоподобни популациите се възстановяват бавно;

– Големият срив в рибните запаси на Черно море, причинен от свръхулов и навлизането на инвазивни видове. Например, подобната на медуза ктенофората мнемиопсис причинява драстичен спад в популацията на хамсията, защото се храни с т.нар. зоопланктон, в който е хайверът на рибите. Така този инвазивен вид намалява основния хранителен ресурс за китоподобни и по-едри хищни риби;

– Конфликти с риболовците – те са сравнително ново явление и до голяма степен се дължат на значителния срив в рибните запаси в Черно море.

– Заплитането и непреднамерено улавяне в различни риболовни уреди (основно дънни хрилни мрежи, ползвани за калкан и акули), което засяга основно морската свиня и в по-малък мащаб афалата;

– В последните години шумовото замърсяване се засилва в резултат от увеличени сеизмични проучвания за нефт и газ и военноморски учения, които ползват сонари и взривни вещества.

Според Сдружение за дива природа „Балкани“, друга основна заплаха е стопанският и любителски риболов с дънни тралиращи и драгиращи средства, защото той унищожава дънните организми и екосистеми, които са хранителната база за делфините и техни местообитания.

Състоянието в момента: В Черно море най-многобройни са обикновените делфини – те са десетки хиляди, като е възможно да достигат и над 100 000. Муткурът наброява вероятно няколко десетки хиляди, като със сигурност е под 50 000, а от афалата има най-малко – предполага се, че около няколко хиляди.

Димитър Попов уточнява: „Оценка на популациите на китоподобните се прави трудно и за такива силно мобилни видове се счита, че такава оценка е нужно да се прави на ниво Черно море. Последното по-мащабно проучване, обхващащо Изключителните икономически зони на България, Румъния и част от ИИЗ на Украйна, което комбинира наблюдения с плавателен съд и самолет, е проведено през юли 2013 г.“

Къде живеят:

Счита се, че афалата и муткурът обитават основно шелфовата зона край брега, а обикновеният делфин – открито море. Тъй като видовете са силно мобилни, това разпределение е условно и проучванията показват, че и трите вида се срещат във всякакви зони. Има регистрирани случаи и на навлизане в пристанища, а муткурите са чести посетители на Варненското езеро.

Защитени са от: 13 зони от „Натура 2000“: езеро Дуранкулак, езеро Шабла-Езерец, комплекс Калиакра, Аладжа банка, Галата, Камчия, плаж Шкорпиловци, Емона, Емине-Иракли, Ахелой-Равда-Несебър, Отманли, Ропотамо, Странджа

Карта на българските защитени зони от „Натура 2000“ в Черно море

Любопитни факти: Те раждат по едно малко веднъж на 2 до 6 години. Единствено муткурът може да има малко всяка година.
Афалата изяжда средно 7 кг риба на ден, а муткурът – средно 4.3 кг риба на ден

Какви действия и от кого са нужни, за да бъде защитата на делфините чрез Натура 2000 по-ефективна?

Димитър Попов: Като първи нужни стъпки е нужно обявяване на защитените зони със заповеди от министъра на околната среда и водите, изготвянето на планове за управление и създаването на управляващи органи за тези зони. Проучването на китоподобните е важна дейност, която ще подпомогне планирането на управлението и определянето на най-чувствителни зони.“

Кой работи по темата: „Зелени Балкани“ развиват изследователска и популяризаторска дейност за китоподобните от 2005г. Те организират презентации, морски полеви наблюдения, изследвания на изхвърлени на брега делфини, самолетни и сателитни проучвания. Провеждат обучения за доброволци и експерти от публичната администрация и развиват гражданската наука за Черно море чрез мобилно приложение и убесайт blackseawatch.org.

Сдружение за дива природа „Балкани“ работи по минимизиране на конфликтите на риболовци с китоподобни. През 2015 и 2016г. те въвеждат пилотно ползване на модерни устройства (пингъри) за предотвратяване на щети и заплитания на китоподобни бозайници в рибарските мрежи по Северното Черноморие.

Гражданското сдружение „Да запазим Корал“ е много активно в събиране на данни за изхвърлени на брега китоподбни и анализи на причините за тези случаи и постоянстващите заплахи за защитените видове китоподобни.

Последни интересни дейности в България: През 2017 и 2018 г. „Зелени Балкани“ провеждат общо 3 експедиции за проучване на китоподобни в българските териториални води. През октомври 2018г. изнасят серия от презентации за деца (Шабла и Поморие) и студенти (Пловдив) за черноморските видове китоподобни, които са определили като флагови видове за „Натура 2000″и един от акцентите в популяризаторската си програма „Натура 2000 в България – нови хоризонти“, финансирана от програма Лайф на Европейската комисия.

Източник: dnevnik.bg

Коментари: